сряда, 5 ноември 2014 г.

Патриот | Христо Ботев















Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
изяда си и месата.

събота, 1 ноември 2014 г.

Естеството...

Природата на човека е такава – да съхрани рода си.
После идва вярата му.
Сетне – жаждата за просвета.
Просветеният човек пък има потребност от култура.
Културният копнее свободата...

Ако някога станем общност...

неделя, 28 септември 2014 г.

Един ден...

Един ден в годината почитаме родителите си, един ден в годината уважаваме жените, един ден в годината обичаме децата, един ден в годината сме патриоти, един ден в годината сме вярващи, един ден в годината четем, един ден в годината сме добри...

Колкото и да прибавяш, повече от десетина дни да сме човеци не се събират.

А през останалите 355 какви сме?

понеделник, 25 август 2014 г.

За историческата ни памет...



   През Първата световна война Първи пехотен софийски на Негово Височество полк и Шести пехотен търновски полк, като част от Трета Българска армия, се сражават за освобождаването на Добруджа, включително и в Тутраканската операция (заедно със съюзнически войскови части), срещу румънската армия и нейните съюзници – сърбо-хърватски доброволци и... Руската империя...

   Генерал Иван Колев е категоричен:
   „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"
(Вж. в. "Утро", 1,2 6, 11 септември 1916 г.)

   „Българските кавалеристи се изправят срещу руска пехота и срещу прочутата през вековете с победите си Казашка конница (именно от нея се възхищава младият Иван Колев в Болград) и я побеждават на няколко пъти – дори успяват да пленят руско военно знаме.
   Успехите на българската кавалерия кънтят из цяла Европа. Главнокомандващият армиите на Централните сили на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен награждава с немски железен кръст ген. Колев.“
(Уикипедия)

   И така – Руски, Сръбски и Румънските войски се сражават срещу България...

   В резултат – българската армия освобождава Добруджа, а войските ни стигат до делтата на Дунав в Северна Добруджа, освен това превземат и Букурещ...

   Ето и затова българските комунисти са срещу българските войнишки паметници.

   И са ги разрушавали...

   „Преди точно 80 години – в 1934 г. на това място (или в пряка близост) е издигнат Мемориал на загиналите в балканските и първата световна войни бойци от Първи и Шести пехотен полк на „Желязната първа софийска дивизия”. Мемориалният комплекс се е състоял от три стели, разположени П-образно с имената на загиналите офицери и войници. Пред централната стела е имало бронзова статуя на лъв, държащ щит, издигната на пиедестал. Десетилетие по-късно, по време на съюзническите бомбардировки над София едната стела е пострадала леко, след което е възстановена. Този мемориален комплекс е бил място, почитано от софиянци, чиито близки са дали живота си за Родината. Ето защо по времето на авторитарното управление от периода на „народната република” властта е взела решение да унищожи комплекса с наивното намерение да прекъсне нишката на историческата памет. В края на 70-те години Мемориалът и казармите на дивизията са разрушени и заменени от НДК и така нареченият „паметник” 1300 години България”. Разбира се, негодуванието си софиянци не са могли да изразят свободно, но произведението бързо се сдобива с презрителното прозвище, с което е популярно и до днес.“

събота, 26 октомври 2013 г.

Колко е страшно да остарееш...

Чета и слушам – разни хора коментират студентите...
И ми става тъжно.
Колко е страшно да остарееш, душата ти да остарее, да се свие колкото малко орехче с твърда черупка...
И ако случайно се загледаш – прогнила отвътре...