понеделник, 25 август 2014 г.

За историческата ни памет...



   През Първата световна война Първи пехотен софийски на Негово Височество полк и Шести пехотен търновски полк, като част от Трета Българска армия, се сражават за освобождаването на Добруджа, включително и в Тутраканската операция (заедно със съюзнически войскови части), срещу румънската армия и нейните съюзници – сърбо-хърватски доброволци и... Руската империя...

   Генерал Иван Колев е категоричен:
   „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"
(Вж. в. "Утро", 1,2 6, 11 септември 1916 г.)

   „Българските кавалеристи се изправят срещу руска пехота и срещу прочутата през вековете с победите си Казашка конница (именно от нея се възхищава младият Иван Колев в Болград) и я побеждават на няколко пъти – дори успяват да пленят руско военно знаме.
   Успехите на българската кавалерия кънтят из цяла Европа. Главнокомандващият армиите на Централните сили на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен награждава с немски железен кръст ген. Колев.“
(Уикипедия)

   И така – Руски, Сръбски и Румънските войски се сражават срещу България...

   В резултат – българската армия освобождава Добруджа, а войските ни стигат до делтата на Дунав в Северна Добруджа, освен това превземат и Букурещ...

   Ето и затова българските комунисти са срещу българските войнишки паметници.

   И са ги разрушавали...

   „Преди точно 80 години – в 1934 г. на това място (или в пряка близост) е издигнат Мемориал на загиналите в балканските и първата световна войни бойци от Първи и Шести пехотен полк на „Желязната първа софийска дивизия”. Мемориалният комплекс се е състоял от три стели, разположени П-образно с имената на загиналите офицери и войници. Пред централната стела е имало бронзова статуя на лъв, държащ щит, издигната на пиедестал. Десетилетие по-късно, по време на съюзническите бомбардировки над София едната стела е пострадала леко, след което е възстановена. Този мемориален комплекс е бил място, почитано от софиянци, чиито близки са дали живота си за Родината. Ето защо по времето на авторитарното управление от периода на „народната република” властта е взела решение да унищожи комплекса с наивното намерение да прекъсне нишката на историческата памет. В края на 70-те години Мемориалът и казармите на дивизията са разрушени и заменени от НДК и така нареченият „паметник” 1300 години България”. Разбира се, негодуванието си софиянци не са могли да изразят свободно, но произведението бързо се сдобива с презрителното прозвище, с което е популярно и до днес.“

Няма коментари: