Тя е руса,
със сини очи
и щастлива припка на двора,
Златни ябълки
грабва в зори
и на обед сладунно повторва.
Нощем лудее
из Еньови друми,
денем на сянка почива.
Има безбройни трофеи,
дори
в личен музей ги събира.
Пие амброзия
лично принесена
в дар от омаяни люде.
Ложе споделя,
сатенени ласки
щедро дарува на йуди.
Тя е нежна
и мека,
Тя е толкова топла.
И прегръща със жажда телата.
Тя, могъщата, вечна,
Тя е безкрайна
Свинята…
събота, 23 октомври 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар