Иван Вазов за социалистите...

9 юли 1850 – 22 септември 1921

   Рояк проповедници и социални буреносци, които ни говорят с патос за разделението на труда и капитала, за разни „нравствени задачи“ и „подкладки“… Реформаторствуват, пишат Господ с малко „г“, сеят грандиозни идеи… Господа, сейте гори! Пò ще сте полезни за България, ако отгледахте през живота си пет уврата дъбов лес, отколкото с море заучени фрази.

Прясно зеле с джанки

Продукти:

• Една средно голяма българска пролетна зелка
• Щедра шепа зелени джанки
• Консервирани или пресни домати [ или доматен сок ]
• Сол, червен пипер
• Растително масло и мас
• Месо [ по желание ]

Запържваме зелето в мазнината, после добавяме доматите и накрая – джанките.
Подправяме със солта и червения пипер, изсипваме в тавичка и добавяме вода, колкото да покрие зелето.
Печем на умерена фурна докато остане на мазнина...

След това с удоволствие хапваме божествена Манджа с джанки...

:-)

* Ако готвим ястието с месо, пържим първо него, вадим го от тенджерата и продължаваме с останалите продукти, след това нареждаме парченцата в тавата.

** Можете да си сготвите и яхния с джанки или Супа от джанки, по бабината рецепта на Гладната Акула...

:-)

*** Неслучайно споменавам българско зеле – вносните зелки са плътни, с твърди листа и дебели жили...

Баница с ориз и сирене

[ Рецептата на Леля Ма́ри ]

Продукти:
- 1 пакет кори [ достатъчен за една продълговата тава ]
- 1 кафеена чашка ориз
- 250-300 грама сирене
- 3 яйца
- мас / краве масло

Начин на приготвяне:
Сваряваме добре ориза. Докато е още топъл, го объркваме с една лъжица мазнина. След като изстине, към него прибавяме разбитите яйца и натрошеното сирене.
В подходяща намаслена тава подреждаме корите [ х2 ], като едната двойка намазваме обилно с мас / краве масло, а следващата поръсваме с плънката. Редуваме ги, като разпределяме плънката равномерно...
Върху последната двойка кори отново слагаме от мазнината.

Печем. Ядем.

Добър апетит! :-)

"Конете" Изложба и представяне на едноименния фотоалбум на Димитър Христов

"Конете" Фотоалбум на Димитър Христов

От неговите фотоси чувам тропота...
Като главен редактор на единственото специализирано списание за коне и конен спорт ЕЗДА, за пет издателски години съм работила с доста фотографи. И трябва да си призная, че текучеството зад обектива на ЕЗДА от фотографи от най-различен калибър бе и е голямо. Това е така, защото коне се снимат много трудно.

Второто нещо, което трябва да си призная е, че дълго време работихме без да се познаваме лично, без да съм стиснала фотографската му десница. Снимките му бяха моста на нашето доверие. И в това бе куриоза на интерактивното ни общуване с Димитър Христов.

Естествено, че го намерих в мрежата. Фотографиите на коне в сайта му ме поразиха.Окото му бе хванало всичко, което се очаква от един кон. Мощ, грация, устрем, вихър... В четириногите черни красавци всеки мускул е трептене и усилие, всеки скок е полет над препятствието. Всичко това Димитър успява да запечата в миг.

Не съм виждала по-добри кадри от дисциплината надпрепускване. Галоп, нагайка, хвърчаща кал, устремен жокей, око на кон... и всико това в един кадър.

Когато се снима един кон, за мен това е повече от изкуство, а Митко сякаш е помолил коня да позира. Това е магия. Табуна или стадото като че ли са по – лесни за запечатване. Но и в двата случая съм убедена, че Димитър Христов се разбира с конете. Което се удава на малцина.

Екатерина Дончева
Гл. редактор на списание ЕЗДА

Линк към албума

Тя

Тя е руса,
със сини очи
и щастлива припка на двора,
Златни ябълки
грабва в зори
и на обед сладунно повторва.

Нощем лудее
из Еньови друми,
денем на сянка почива.
Има безбройни трофеи,
дори
в личен музей ги събира.

Пие амброзия
лично принесена
в дар от омаяни люде.
Ложе споделя,
сатенени ласки
щедро дарува на йуди.

Тя е нежна
и мека,
Тя е толкова топла.
И прегръща със жажда телата.
Тя, могъщата, вечна,
Тя е безкрайна

Свинята…

JM / XX / X

Камен бряг

Не че ще видите нещо, но, така, да ви дразня!...

:-)